Аз, дъждът и ти

 

         Дъждовната вода обля сърцето и отнесе в земята полепналите по него черни мисли. Останаха белите надежди, погалени и целунати от единствената капка дъжд, спряла на устните ти.

         Сега съм бяла надежда. И крилете ми са бели – разтворени за далечния полет към дълбоките ти очи …